Бухаловият хан в Карлово още разказва легенди за Апостола на свободата
Карловската котловина с удобните си климатични условия, буйни реки и минерални извори е привличала заселници от най-древни времена. Този район се отличава с огромна централизация на обекти и находки от праисторическата ера и такива, свързани с тракийската просвета. Тракийски замъци, селища и светилища са открити по южните скатове на Стара планина, възвишенията на Средна гора, с. Васил Левски, с. Куртово, с. Домлян, с. Бегунци и други Според откривателите най-ранните административни центрове на тракийските племена, влизащи в сборния етноним одриси са били тук в Горностремската котловина.
Уникално златно богатство от 450 предмета е открито на 2,5 км от с. Дъбене. Тази находка се причислява към културата на Троя от раннобронзовата ера. В римско време през котловината минавал основният път от Тракия за Дунав, който изгубил смисъла си след основаването на българската страна и изместването на арената на историческите събития към Източния Балкан. Запазили са се оброчища и остатъци от средновековни манастири и църкви, възниквали евентуално върху руините на остарели езически светилища.
В края на ХІV век Карловската котловина била покорена от турските завоеватели и станала владеене на Каарлъзаде лала Али бей, лидер на първите турски пришълци. За заслугите си той получил от султан Баязид ІІ земите към селището Сушица и построил джамия, на която завещал всичките си парцели. Старото населено място било оповестено за касаба (град – административен и икономически център) и получила името на притежателя си – Карлъ ова (земя на Карлъ). С акта на наследството на турския жрец стартира новата история на града и селищата към него. В красивата Карловска котловина творят майстори на дърворезбата, бъчварството, коларството, железарството, керамиката, медникарството, ножарството, гравьорството, направа на хладно и огнестрелно оръжие, иконопис, направа на гайди и кавали, плетиво, тъкачество, калоферска дантела, бродерия, направа на кукерски маски, направа на кожени аксесоари, направа на лули, художествено леене и други
Сградата на Бухаловият хан в Карлово е строена в средата на ХІХ в. и е подаяние на града от една от основателките на женското придвижване у нас, Пенка Попова. Това е една от най-интересните и красиви постройки във възрожденската част на Карлово. Разположена против храма “Света Богородица ”, тя, дружно с църквата и гимназията, оформят дребен и хубав площад, за който историците и архитектите са единомислещи, че това е духовният център на Карлово. В хана, който в миналото е бил благосъстоятелност на Кирко Бухалов, се е събирал революционният комитет, учреден от Васил Левски, тук заседавала ученолюбивата дружинка на Карлово, тук е учредено първото въздържателно сдружение.
Бухаловият хан е една от емблематичните възрожденски къщи в красивия комплекс “Старинно Карлово ”, който напълно неотдавна е реставриран и отворил порти под името “Център за занаяти и културни обичаи ”. Тук ще ви посрещнат аниматори, които ще ви опишат за Карлово, за историята на този популярен български град, както и за познати и непознати карловци съдействали за опазване на нашата история и просвета. Бухаловият хан е духовно място, където всеки може да почувства българските си корени, да се слее с духа на предците и продължи пътя си рафиниран, убеден, влюбен в България, посредством Карлово.
Всяка стая в хана има свое обръщение към посетителя. Чрез възрожденските предмети от бита – чакрък, дарак, стан, мангал, тъкани черги и носии той се придвижва в свят на труд и духовна естетика. Във възобновената библиотека, която е била първата за града е разположен салон за посетители, където ви чакат книги от предишното и сегашното. И до момента в който се потапяте в атмосферата на предишното време може да се насладите на ароматно кафе приготвено на пясък, сладко и локум от рози и десерти, приготвени по остарели карловски предписания. Чардакът насочва погледа към лехите с билки и нашепва митове за най-великия наследник на България – Апостола на свободата – Левски.
Бухаловият хан е самобитен център на съхранените занаяти в карловско. Посетителят може да се наслаждения на сръчността на днешните майстори, които с опитност и обич свещенодействат над дървото, метала, тъкачния стан и куките за плетене на калоферска дантела. Из под ръцете им струи хубост, която гали погледа, само че стопля и сърцето. Всяка движимост, сътворена в Бухаловия хан е не просто аксесоар, предмет, красива покупка – тя е положение на духа, завладяваща магия, която постоянно ще връща притежателя си в Карлово.
